Старобългарски речник
говоръ
говоръ
-а
м
Недоволство, ропот, роптание
къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ гласі. і говорі. бꙑваѭштеі на ха. отъ ꙁаконопрѣстѫпьнікъ
К
12b 10
Срв.
С448.9
кде свѣштꙙ ме. говор бештсльн. кде люд гнѣванꙗ. трѫтъ неправьдънꙑ
С
448.13
Срв.
К12b 15
Изч
К
С
Гр
ϑόρυβος
ϑρύλλος
Нвб
говор
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
говорка
ж
Дюв
Срв
Говорлево
МИ
АМС,Мак. код