Старобългарски речник
говорт 
говорт -говорѭ -говорш несв Говоря високо, шумно д къ стѣ невѣстѣ. по пльт родьства мого. глагол҄ въ ѹш словесънѹѹмѹ ковьегѹ. ѹготова м слѹхѹ въходъ. нъ не говор н съмꙙт дѹшꙙ дѣвц С 248.12 см же тако. нъ  пае схъ. въ адѣ бꙑваѭштемъ. бꙑваѭштемь же  говорꙙштемъ вьсѣмъ.  трꙙсѫштемъ сꙙ. ꙗко господьн҄е пршьств С 467.28 Изч С Гр ϑορυβέω ϑρυλλέομαι Нвб говоря ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА