Старобългарски речник
гобьꙃеват 
гобьꙃеват -гобьꙃѹѭ -гобьꙃѹш несв сег деят същ гобьꙃѹѭще м мн [οἱ] εὐϑηνοῦντες Тези, които живеят в разкош, изобилие, охолство, благоденствие наїпае наплън сѩ дша наша. поношене гобъѕюѭщїмъ. ї ѹньжене гръдъїмъ СП 122.4 колесніца бжьѣ тьмам тьмꙑ. тꙑсѫщѩ гобьꙁѹѭщхъ. гь въ ніхъ вь сінѣ въ стѣ СП 67.18 Изч СП гобьꙁеват гобьѕеват Нвб Ø