Старобългарски речник
гобно
гобно
-а
ср
Изобилие, обилие
алꙿѫштхъ въ пѹстꙑн҄. до сꙑтост кръмм бѣахѫ. а он въ гобнѣ вѣрꙑ. гладомь невѣрьствꙗ мьрѣахѫ
С
398.23—24
Изч
С
Гр
εὐϑηνία
Нвб
Ø