Старобългарски речник
гнѣвъ
гнѣвъ
-а
м
Гняв
щѧдѣ ехдънова. кто съкаꙁа вамъ бѣжаті оⷮ грѩдѫщааго гнѣва
А
Мт 3.7
бѫдетъ бо бѣда велѣ на ꙁем. гнѣвъ на людехъ сх
М
Лк 21.23
З
пѫть сътворі стьѕѫ гнѣвѹ своемѹ
СП
77.50
еда вь вѣкꙑ прогнѣваеші сѩ на нꙑ. лі простьреші гнѣвъ твоі отъ рода въ родъ
СП
84.6
прольі на нѩ гнѣвъ тво. ї ѣрость гнѣва твоего да іметъ ѩ
СП
68.25
пролѣі гнѣвъ твоі на ѩꙁꙑкꙑ не ꙁнаѭштѩ тебе. на цѣства ѣже імені твоего не пріꙁꙑвашѩ
СП
78.6
не отъврат влко. лца твоего гнѣвомь отъ насъ
СЕ
86а 7
аще кꙿто братра своего въ гнѣвъ проклънетъ. ꙇ пакꙑ вьꙁлюбтъ. ж҃ денъ да покаетъ сꙙ о хлѣбѣ о водѣ
СЕ
104b 16
хотѣхъ гнѣвъ іхъ ѹтолті
К
5а 27
ꙇждені гнѣвъ. ꙇсцѣлі ѣꙁвѫ ... да прѣімеші сцеленье отъ трапеꙁꙑ
К
8b 20
велкъ бо гнѣвъ стъ отъ бога асклпꙗ
С
228.27
дьнесь отъ мрътвꙑхъ въстаѧ лаꙁарь. многѹ раꙁлъ гнѣвѹ раꙁдрѣшен намъ датъ
С
303.4
вдѣ л колко хъ гонм црьств вьꙁемьѭтъ. а гонꙙшті гнѣвъ прмьѭтъ
С
406.22
вь гнѣвѣ сꙑ наꙙ глаголат ... нарцаѭштꙙ сꙙ крьстꙗнꙑ повѣдте. он же вдѣвъше ꙗко дѹшетъ гнѣвомъ. ѹаахѫ съ страхомъ глагол҄ѫште
С
45.26
ѹсѣенъ же бꙑвъ стнънꙑ дѣлател҄ь хвъ ... дꙿнае же мѹ гнѣвомъ дѹшѫштѹ. о прѣтръпѣнї мѫенка. рее прведѣте м сѣмо мѫжꙙ жестокꙑ
С
62.7
дрьжат гнѣвъ
μνησίκακός εἰμι
Обхванат съм от гняв
аште бо і тъмѫ ꙇмамъ добрꙑхъ дѣлъ. гнѣвъ же дръжмъ вьсе въсѹе і ашютъ. ꙇ нікоегоже спсеньѣ сімі можемъ обрѣсті
К
9b 16
аще кꙿто гнѣваетъ сѧ на братра своего. елкоже денъ. гнѣвъ дръжтъ. толко да посттъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ
СЕ
104b 13—14
въ гнѣвѣ бꙑт
ἐμμαίνομαι, ἐμμανὴς γίγνομαι, ϑυμοῦ πληρόομαι
Гневен съм
гнѣва спльн҄енъ прде къ конїскѹ градѹ. вь гнѣвѣ сꙑ наꙙ глаголат. ѧже вѣсте вь градѣ сьде л въ нѣхъ градѣхъ сѫштꙙ л нарцаѭштꙙ сꙙ крьстꙗнꙑ повѣдте
С
45.22
арꙗнъ же вовода се слꙑшавъ вь гнѣвѣ бꙑвъ. къ вономъ глагола. се послѹхъ вамъ сльньце мѣсꙙцъ. како ꙿсого рад мѫхъ сего неподобънааго
С
153.21
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
ὀργή
ϑυμός
ἀμύνη
παροργισμός
μανία
σκάνδαλα
ἀπειλή
ὀργίζομαι
Нвб
гняв
ОА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
гнев
МлБТР