Старобългарски речник
гнѣват сѧ 
гнѣват сѧ -гнѣваѭ сѧ -гнѣваш сѧ несв 1. Изпадам в гняв; гневя се, сърдя се наѧсѧ кънжънц  фарсѣ. лютѣ ѣко гнѣват сѧ. ꙇ прѣстаат  о мъножашхъ М Лк 11.53 З гъ въцр сѧ да гнѣваѫтъ сѧ люде Е 32а 12 Срв. СП98.1 гнѣвате сѩ а не съгрѣшаіте ѣже глте [!] вь срціхъ вашіхъ СП 4.5 Срв. СЕ73а 12—13 сего дꙗ. гоже мѣнш богѹ бꙑт. ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ ... нъ да не вьсего по рꙙдѹ ꙁглагол҄ѫ вѣдѣ бо ꙗко гнѣваеш сꙙ С 7.30 отроц благоьстьно слѹжꙙтъ хвалѫ. а нест жьрьц ꙁьлѣ гнѣваѭтъ сꙙ С 324.7—8 гнѣваѭще сѧ м мн οἱ γογγύζοντες Тези, които се гневят; разгневените  бога ꙁдрал҄ева ѹбоѧтъ.  раꙁѹмѣѭтъ дѹхомь ꙁаблѫдвьш раꙁѹмъ.  гнѣваѭшт сꙙ навꙑкнѫтъ послѹшат С 325.22 2. Изпитвам гняв срещу някого, сърдя се на някого за нещо ꙇродѣ же гнѣвааше сѧ на нь. ꙇ хотѣаше  ѹбт  не можааше М Мк 6.19 З А на мѧ л гнѣваате сѧ. ѣко въсего лка съдрава сътворхъ въ соботѫ М Йо 7.23 З А гі бже доколѣ гнѣваеші сѩ на молтвѫ рабъ твоꙇхъ СП 79.5 аше кꙿто гнѣваетꙿ сѧ на братра своего ... да посттъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 12 цѣсарѹ ѹбо на крьстꙗнꙑ гнѣваѭштѹ сꙙ.  болꙗромъ  кнꙙꙁемь С 216.6  не гнѣва сꙙ на тꙙ. васнь рекѫ т мже млоства стъ С 226.18—19 гнѣваѩ сѧ м ед ὁ ὀργίζομενος Този, който изпитва гняв, който се сърди аꙁъ же глѭ вамъ. ѣко гнѣваѩꙇ сѧ на брата своего спꙑт. повненъ естъ сѫдѹ З Мт 5.22 М З А Е СП СЕ С Гр ἐνέχω χολάω ὀργίζομαι ἀγανακτέω κυμαίνομαι ἐμμαίνομαι καταφρυάσσομαι διαφέρομαι ἀμύνομαι Нвб гнява се, гнявам се диал ДА гневя се ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ