Старобългарски речник
гнѣвань 
гнѣвань -ꙗ ср Гневен протест, негодуване кде люд  гнѣванꙗ.  трѫтъ неправьдънꙑ С 448.13—14 Изч С Гр φρύαγμα гнѣван Нвб Срв гневение, гневене ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ