Старобългарски речник
гньсь 
гньсь - ж Нечистотия, мръсотия [прен.] ꙇ подажд грѣшънꙑма м ома. ꙇстоьнкъ слеꙁъ. ꙇмже да бмь отъмꙑлъ. гнесь отъ дшѧ моеѩ. ꙇ скврънѫ отъ плът моеѩ СЕ 78а 14 Изч СЕ гнесь Нвб гнъс ОА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН РБЕ гнас ДА гнъсни прил ДА