Старобългарски речник
гньсь
гньсь
-
ж
Нечистотия, мръсотия [прен.]
ꙇ подажд грѣшънꙑма м ома. ꙇстоьнкъ слеꙁъ. ꙇмже да бмь отъмꙑлъ. гнесь отъ дшѧ моеѩ. ꙇ скврънѫ отъ плът моеѩ
СЕ
78а 14
Изч
СЕ
гнесь
Нвб
гнъс
ОА
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
РБЕ
гнас
ДА
гнъсни
прил
ДА
