Старобългарски речник
гнѹсьнъ 
гнѹсьнъ -ꙑ прил Гнусен, отвратителен боже ... отътвръгн мꙙ отъ скварꙑ гнꙋсънꙑѧ.  отъ лъжементꙑхъ богъ С 160.20—21 ѡ гнѫсьно птано ѹстрон. ѡ стенан  жел҄е. ꙁавстѭ бꙑваѭштꙗ С 386.10 ѡ гнѹсьнааго того гласа. како ско ꙁ ѹстъ С 410.28 Изч С Гр μιαρός [τῆς] κακίας гнꙋсънъ гнѫсьнъ Нвб гнусен ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА гнъсен ОА ВА НТ МлБТР РБЕ