Старобългарски речник

гнонꙑ

гнонꙑ -ꙑ прил Покрит с гнойни рани; гноен нщъ же бѣ еднъ менемъ лаꙁар. ꙇже лежааше пр вратѣхъ его гнонъ М Лк 16.20 Изч М З А СК Гр εἰλκωμένος гнонъ гноінъ Нвб гноен ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Гнойница МИ ПК,Пр. в им Гнойнишка локва МИ КП,МИБелосл Гнойнишка локва МИ ЖЧ,ГРБМДП