Старобългарски речник
гнльнъ 
гнльнъ -ꙑ прил Глинен, направен от глина не вѣдꙙтъ бо ꙗко богъ не погꙑбнетъ. готово гнльно свѣштло тѣлесе мѹ раꙁорꙙтъ. нъ свѣштꙙ божъства мѹ ѹгаст не могѫтъ С 402.15—16 Изч С Гр ὀστράκινος Нвб гнилен диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл РБЕ гниляний НГер Срв гнила ’глина’ ж МлБТР РБЕ ДА Гниляне МИ ПК,Пр. в им Гнилата МИ Гнилча МИ Гнила̀та МИ АМС,Слав. нас. Алб Гнилеж МИ ВК,Мя