Старобългарски речник

гнафе

гнафе -ꙗ м Избелвач ꙇ бꙑшѧ рꙁꙑ его льштѧштѧ сѧ бѣлꙑ ѕѣло ѣко снѣгъ. ѣцѣхъ не може гнафе на ꙁем тако ѹбѣлт М Мк 9.3 Изч М З От гр γναφεύς Нвб Ø