Старобългарски речник
глѹмъ
глѹмъ
-а
м
беꙁ глѹма
ἀμετεώρητος
Смирен, без гордост
тако тъ ѹбо въ юнѣ врьстѣ трѹждааше сꙙ. ѹмъ беꙁъ глѹма хранꙙ. слово неꙁаꙁорьно съмѣшено съ солѭ божьствънѫѭ
С
279.27
глѹмъ дѣꙗт
Глумя се, правя си глума с някого
нъ стъ (..)кꙿнг҄ън слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ гл(...)ъ(.) (глѹмъ, Slovník jazyka staroslověnského, с. 404) дѣѭщ(.) ьтѫщ(...) ѩ
Р
V 4.14—15
Изч
С
Р
Нвб
глум
остар
ВА
Дюв
глума
остар
диал
ОА
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
ДА