Старобългарски речник
глѹмлꙗт сѧ 
глѹмлꙗт сѧ -глѹмлꙗѭ сѧ -глѹмлꙗш сѧ несв 1. Приказвам за някого, одумвам някого ї положіхъ одѣнье мое въврѣште ... ѡ мьнѣ глѹмлѣхо (вм. глѹмлѣхѫ сѧ, Север., с. 83, бел. под линия) сѩ сѣдѩште въ вратѣхъ. ї о мьнѣ поѣхѫ пьѭште вно СП 68.13 2. Размишлявам, мисля си ноштьѭ сръдьцемь глѹмлѣхъ сѩ. і клъцаше дхъ моі СП 76.7 їбо сѣдѫ кънѩѕ ї на мѩ глаахѫ. рабъ же твоі глѹмлѣаше сѩ въ оправъданіїхъ твоїхъ СП 118.23 Изч СП Гр ἀδολεσχέω Вж. при глѹмт сѧ Нвб