Старобългарски речник
глньнъ 
глньнъ -ꙑ прил Направен от глина, глинен  коп блскаѭште сꙙ наведетъ.  палцеѭ желѣꙁноѭ пасетъ.  акꙑ съсѫдꙑ глннꙑ. тьлѣн ѹма съвръшꙿѧѧ сꙙ сътъретъ С 336.9 ꙗко стъ лѣпо. ꙗже въ породѣ. рѫка деснаꙗ адамова рѫка пркоснѫ сꙙ дрѣвѣ.  прѣстѫпьнмъ ѹсъхнѫ. то пакꙑ глнънꙑмъ брьнмъ грьньаремъ сътворенѣ бꙑт С 396.20 Изч С Гр [τοῦ] κεραμέως Нвб глинен ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Глина МИ АМС, Слав. нас. Алб