Старобългарски речник
гласъ 
гласъ -а м 1. Човешки глас ꙇсъ же въꙁъпвъ глсмъ въльемь спѹст дхъ М Мт 27.50 З, А, СК. Срв.Мк 15.37 М овъцѧ моѩ гласа моего слѹшаѭтъ.  аꙁъ ꙁнаѭ ѩ  по мьнѣ грѧдѫтъ М Йо 10.27А глаⷭ҇ въ рамѣ слъшанъ бꙑⷭ҇. плаь  ръдан.  въпль многь. рахль плаѫщ сѧ ѩдъ свохъ.  не хотѣаше ѹтѣшіті сѧ А Мт 2.18 СК Б  ѹжастъ объдръжтъ мꙙ о ловѣьстѣ гласѣ лене С 224.27 Вик, ропот. къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ  гласі. і говорі. бꙑваѫштеі на ха. отъ ꙁаконопрѣстѫпьнкъ К 12b 10 Срв. С448.9 Глас Божи, глас свише. се облакъ свѣтелъ осѣ ѩ. ꙇ се гласъ ꙁ облака глѧ. сь естъ снъ мо вьꙁлюбленꙑ о немьже благоꙁволхъ М Мт 17.5А глаⷭ҇ въпѭщааго въ пѹстън. ѹготовате пѫть гнь. правъ творте стьꙁѧ его А Мт 3.3 СК. Срв.Мк 1.3 М, З, А, Б;Лк 3.4 М З А СК Б въ тѫ же ноштъ гласъ бꙑстъ сь небесе глаголꙙ рабе вꙑшьн҄ѣаго  съпрꙙстьне хрстовъ артемоне С 235.24 ꙗко наꙙ снопꙑ вꙙꙁат. ѹслꙑша гласъ глагол҄ѫшть. довьлетъ т С 41.2 Нещо казано, произнесено [думи, слова]. вдѣвьше съкаꙁашѧ о гласѣ гланѣмь мъ о отроѧте семь СК Лк 2.17 З А тако ꙇ сь глась едіноѭ реенъ бꙑⷭ҇. ꙇ на вьсѣкѫ трапѣꙁѫ. въ вьсѣхъ цръквахъ К 8а 25  тъ бо савꙑ гласꙑ слꙑшааше же рее. се дѣвца вь рѣвѣ ꙁаьнетъ  родтъ снъ С 245.25 2. Рев на животно слꙑшавъ же комсъ гласъ ꙁвѣр. ѹбоꙗ сꙙ.  хотѣаше бѣжат С 229.29 3. Звук, шум ѡтъ гласа въꙁдꙑханьѣ моего. прільпе кость моѣ плът моеі СП 101.6 отъ гласа грома твоего ѹстрашѩтъ сѩ СП 103.7 въꙁіде бъ во вьсклкновеньі. гъ въ гласѣ трѫбьнѣ СП 46.6 Срв. С478.29 въꙁдвігѫ рѣкꙑ гласꙑ своѩ. въꙁъмѫтъ рѣкꙑ стрѹгꙑ своѩ отъ гласа водъ мъногъ СП 92.3 онъ же ѹслꙑшавъ гласа плаѹ въско къ двьремъ по обꙑаю С 44.4 гласъ ногѹ етера слꙑшѫ къ намъ грꙙдѫшта С 468.6 4. Мелодия на църковно песнопение — една от осемте мелодии на византийското и славянското църковно пеене проⷦ҇ глаⷭ҇ г҃ А 158а 2 алеⷼ҇ глаⷭ҇ ҃ СК 72b 15 аллⷢ҇ѹ. глаⷭ҇. ҃ Е 6а 1 проⷦ҇. глаⷭ҇ д҃ Е 6а 4  по сеⷨ҇ пѭ҇тъ пⷭ҇ѣ с҇ глаⷭ҇ г҃ СЕ 86b 6 трѡⷣ҇. глаⷭ҇. а҃ ТФ А 1 пⷭ҇ѣ. ҃. глаⷭ҇. а҃ ТФ Б 3 гласъ скрь б҃ Във византийското и славянското църковно пеене — втори плагиален [шести] глас  ьтⷮ҇е ьⷮ҇ць. апⷧ҇о. пѣвⷰ҇е. алⷧ҇е. глаⷭ҇ скрь б҃ СЕ 58b 15 въ пⷩ҇о прⷦ҇о глаⷭ҇ скрь б҃ СЕ 105b 5 беꙁ гласа ἄφωνος Безгласен, безмълвен, ням  ꙗкоже агнꙙ прѣдъ стргѫштїмъ го беꙁъ гласа. не протвꙙ сꙙ. не прѣрѣкаѧ. хѹлмъ не въꙁъхѹлꙗаше С 481.7 отроковцꙙ та же на ꙁем падꙿш на многꙑ асꙑ беꙁ гласа лежааше С 520.9 велкомь гласомь μεγαλοφώνως Със силен глас рьц сь н҄мъ велкомъ гласомъ. ꙁ ѹстъ младьнецъ  съсѫштхъ съвръшлъ с хвалѫ С 336.11 въꙁдвгнѫт [въꙁнест] гласъ ἐπαίρω [τὴν] φωνήν, αἴρω φωνήν Извиша, издигна глас; извикам, викна високо въꙁдвгъш гласъ една жена отъ народа рее емѹ. блаженое рѣво ношъше тѧ М Лк 11.27 З А СК вьꙁдвгъ гласъ сво блаженꙑ кодратъ. вьꙁп съ слъꙁам глагол҄ꙙ. блаженꙑ богъ. же ... сна свого ... посълавꙑ С 109.19 ꙇ т вьꙁнѣсѧ гласъ глѭште. ꙇсе наставъне помлѹ нꙑ М Лк 17.13 З А СК днѣмь гласомь a) διὰ μίαν φωνήν Заради една дума нъ властѭ хс породѫ отврьꙁе.  раꙁбонка вьведе ... сце днѣмъ гласомъ въ породѫ вьведе С 309.1 b) διὰ μιᾶς φωνῆς С една дума  же вждѫ  же дръжѫ.  же раꙁѹмѣѭ. днѣмь гласомъ сповѣдѣ. гь мо  богъ мо С 505.20 c) συμφώνως Заедно, единно, общо да покажетъ ꙗко тъ стъ господь обомъ. акꙑ отъ обохъ. днѣмь гласомъ съ отцемъ  съ дѹхомь хвалмъ С 322.6 М З А СК Б Н Е СП СС СЕ ТФ К С Гр φωνή κραυγή ῥ῾ῆμα ὀδυρμότης ἦχος μορφή Нвб глас ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА