Старобългарски речник

гладт

гладт -глаждѫ -гладш несв Гладя, прекарвам ръка по нещо прм мⷧ҇отвѫ. ꙇ поклонене раба твоего сего. ꙇ мене грѣшънааго творѧщааго повелѣнѣ твоѣ. гладѧщааго пръстомь о его СЕ 33b 23 Изч СЕ Нвб гладя ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА