Старобългарски речник
глаголъ 
глаголъ -а м 1. Дума, реч, говорене; слово блажен есте егда поносѧтъ вамъ. ꙇ жденѫтъ вꙑ. ꙇ рекѫтъ. вьсѣкъ ꙁълъ глъ на вꙑ. лъжѫште мене рад З Мт 5.11 А СК рее же марѣ се раба гнѣ. бѫд мьнѣ по глѹ твоемѹ. ꙇ отде отъ неѩ анћлъ М Лк 1.38 З А СК он же не раꙁѹмѣшѧ гла сего М Лк 9.45 З сѩ глꙑ гла с въ гаꙁофлак҄. ѹѧ въ цркве М Йо 8.20 З А же с сѣне славѣ его.  обраꙁъ лца его носѧ же въсѣ гломъ сл своеѧ. собоѫ оцѣщен грѣховъ нашхъ сътворъ Е 6а 14 о бѕѣ похвалѫ глъ. о гꙇ похвалѭ слово СП 55.11 бже ѹслꙑші молітвѫ моѭ. вꙑѹші глꙑ ѹстъ моіхъ СП 53.4 Срв. СЕ77b 5, С73.13 посъл нꙑнѣ глъ тво. ꙇ жден трѧсавцѭ сѭ СЕ 44b 19 побѣдлъ ес вꙿсѧ глꙑ. неьствꙑхъ СЕ 43а 14  лхо сътворхъ. ꙇ лхо мꙑслхъ. гломь л дѣломь. л помꙑшленемь СЕ 72а 9 коліко створі. да бі лѹі бꙑлъ. вьсеі флософі. вештъм. ꙇ гꙑ наѹ і. областъ дастъ емѹ надъ бѣсꙑ К 5b 4 ꙗкоже по обꙑаю радост благовѣштенꙗ прностъ ловѣкомъ.  глаголъ етеръ крѣпокъ.  арханг҄ельскъ.  воводьскъ свѣтьлъ С 464.13 см ѹбо глаголꙑ отъганꙗше паула С 170.10 ѩꙁкъ мо благодѣтьѭ. въꙁгласт глъ сѫдьнъѩ Р II 2.6 2. Събитие, случка прѣдѣмъ ѹбо до втлеема. ꙇ вдмъ глъ съ бꙑвъш. ꙇже съкаꙁа намъ гъ М Лк 2.15 З А СК ꙁаꙁьрѣт глаголъ кого ἐπιλαμβάνομαι, ῥήματός τινος Хващам се за думата на някого онъ же рее къ нмъ. въꙁдадте ѹбо ѣже сѫтъ кесарева кесарев.  ѣже сѫтъ бжѣ бв. ꙇ не могѫ ꙁаꙁьрѣт глѣ его прѣдъ лѭдьм (!)  двьше сꙙ о отъвѣтѣ его ѹмлъашѧ М Лк 20.26 З М З А СК Б Е СП СЕ К С Р МЛ Гр ῥῆμα ῥῆσις Нвб глагол ОА ВА НГер МлБТР РБЕ ДА Срв гла̀гул диал ДА гла̀гор глас’ диал ДА гла̀горес ’приказлив’ прил диал ДА