Старобългарски речник
гетъ 
гетъ -а м МИ Гет — един от петте най–важни филистимски града, където се установява Давид, бягайки от Саул [I Цар 27] — дн. с неустановено местонахождение отъ стꙑхъ дадов въ ѱалопьсаньѣ. егда ѩсѩ іноплеменьніці въ егепьтѣ [погр. вм. гетѣ] СП 55.1 Изч СП Гр Γέϑ