Старобългарски речник
г҄еръг҄есннъ 
г҄еръг҄есннъ -ъ същ мн Гергесейци (гиргаши) — старозаветно ханаанско племе, обитавало Северна Палестина [Срв. Мт 8.28 и Лк 8.37], идентифицирани с обитателите на Курси, на източния бряг на Генисаретското езеро, на юг от Витсаида Юлия въ оноⷡ҇ пршъдъ іс въ ꙁемлѫ геръгесномъ СК Мт 8.28 Изч СК Гр Γεργεσηνοί От евр hagGirgāši Нвб гергесинец ВА