Старобългарски речник
г҄еоньскъ
г҄еоньскъ
-ꙑ
прил
Адски, пъклен, който се отнася до ада
ꙁмѩ щѧдьѣ ехдънова како ѹбѣжте от сѫда ћеонъскааго
М
Мт 23.33
ЗI
мѫкꙑ сꙙ боѭ г҄еѡньскꙑѧ. ѹстрашаѭ сꙙ оного огн҄ѣ
С
88.6
прошааше брьн ѹ брьнꙗ прѧт ꙁждтелꙗ вьсѣмъ. сѣно отъ сѣна прѧт г҄еонъскааго ог҄н
С
453.3
Изч
М
З
С
От
гр
τῆς γεέννης,
ἐν τῇ γεέννῃ
Превежда и гр.
οὐράνιος
геонъскъ
геѡньскъ
ћеонъскъ
Нвб. геенски ОА, ВА, РБЕ