Старобългарски речник
г҄енадъ 
г҄енадъ -а м ЛИ Генадий I — цариградски патриарх [ок. 458—471 г.], приемник на Анатолий. Пр. на 31 август [през IX—X в. на 25 август заедно с патриарсите Епифаний, Мина и Йоан] мⷺца тоⷢ҇ ҃ стъⷯ оць наⷲ҇х. архппъ бъвшх цр градѣ. максмна прокла. анатонлѣ  ћенада А 127а 28 Изч А Гр Γεννάδιος ћенадъ