Старобългарски речник
гвоꙁдь 
гвоꙁдь - м Гвоздей, пирон, клин крꙇстъ і мѹка  гвоꙁде. і съмрьть сі жівотѹ. бесъмрътънѹмѹ бꙑваѭтъ. пеленꙑ К 10b 20 не юеші лі ъто страждеші. не помніші л гвоꙁді К 11а 29 Изч К Гр ἧλος Нвб гвозд остар ОА ВА АК НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН