Старобългарски речник
гвоꙁдь
гвоꙁдь
-
м
Гвоздей, пирон, клин
крꙇстъ і мѹка гвоꙁде. і съмрьть сі жівотѹ. бесъмрътънѹмѹ бꙑваѭтъ. пеленꙑ
К
10b 20
не юеші лі ъто страждеші. не помніші л гвоꙁді
К
11а 29
Изч
К
Гр
ἧλος
Нвб
гвозд
остар
ОА
ВА
АК
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
