Старобългарски речник
гвоꙁдв 
гвоꙁдв -ꙗ м Гвоздей, пирон, клин [образно] мѣаше с корабл҄ь котъкꙑ желѣꙁнꙑ. нъ сѹсовам (!) гвоꙁдвм (вм. гвоꙁдвꙗм, Север., с. 400, бел. под линия) ꙁгорѣшꙙ С 400.28 Изч С Гр ἧλος Вж. при гвоꙁдь Нвб