Старобългарски речник
галлеꙗннъ 
галлеꙗннъ -а м Галилеянин, галилеец, жител на Галилея глаахѫ петров. вꙑстнѫ отъ нхъ ес. ꙇбо галлѣаннъ ес М Мк 14.70 З мьнте л ѣко галлѣане с грѣшънѣш пае вьсѣхъ лкъ бѣшѧ М Лк 13.2 З въ істнѫ  сь бѣ съ нмь. ꙇбо галлеаннъ естъ М Лк 22.59 З егда же прде въ галлѣѭ. прѩсѧ  галлѣане М Йо 4.45 Изч М З Гр ὁ Γαλιλαῖος галлѣꙗннъ Нвб галилеянин ОА ВА РБЕ