Старобългарски речник
галлеꙗ 
галлеꙗ -ѩ ж МИ Галилея — област в Северна Палестина между планината Ливан на север и долината Ездрелон [Израел] на юг жвѫштемъ же мъ въ галле. рее мъ съ прѣданъ матъ бꙑт снъ лвскꙑ въ рѫцѣ лвкомъ М Мт 17.22 А СК вьꙁде же осфъ отъ галлеѩ. ꙇꙁ града наꙁаретъска. вь юдеѫ въ градъ двъ М Лк 2.4 З А СК въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑъства тверѣ к҄есарѣ. обладаѭштѹ понтьскѹмѹ платѹ юдѣеѭ. ꙇ етврътовластъствѹѭштѹ галлѣеѭ родѹ М Лк 3.1 З СК Б сь слꙑшавъ ѣко с прде отъ юдеѩ въ галлѣѫ. де къ немѹ  молѣаше . да съндетъ  ꙇсцѣлтъ сна его М Йо 4.47 З А  рьцѣта ѹенкомъ ꙗко ѹꙁьрте  въ галле С 445.21 кана галлеꙗ МИ Κανᾶ τῆς Γαλιλαίας Кана Галилейска — селище в Палестина, на север от Назарет, може би дн. Kefu Kenna [или Kāna al–Djilil, или Kirbet Qana] прде же пакꙑ с въ кана га(л)лѣѫ. деже сътвор отъ водꙑ вно М Йо 4.46 З о брацѣ бꙑвъшмъ въ кана галлѣ М 133а 2 се сътвор наѧтъкъ ꙁнаменемъ с. въ кана галлеі З Йо 2.11 М З А СК Б С Гр Γαλιλαία От евр Gālil, hagGālil, hagGāl̄ꙇāh, Gelil haggōyim галлѣꙗ