Старобългарски речник

галле

галле -ꙗ м Галилеянин, галилеец, жител на областта Галилея прклюшѧ же сѧ едн въ то врѣмѧ повѣдаѭште емѹ о галлехъ. ꙇхъже кръвъ платъ съмѣс съ жрътвам хъ М Лк 13.1 З о галлехъ же бѣахѫ въ слѹамѣ М 76b 26, З130а 13 Изч М З Гр ὁ Γαλιλαῖος галлѣ