Старобългарски речник
галаадъ 
галаадъ м МИ Галаад — област в Източна Палестина ‘Adschlūn, Gil’ad на изток от р. Йордан [Числ 32.26, 29; Втор 3.12], обитавана в древността от Рувимовото и Гадовото племе мо естъ галаадъ  моі естъ манасі СП 59.9 Срв. СП107.9 Изч СП Гр Γαλαάδ