Старобългарски речник
га 
га -ꙗ м ЛИ 1. Гай — мъченик в Никомидия по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 21 октомври мⷺ҇ца октоⷠ҇ ҃а҃. стꙑх мⷱ҇къ дасѣ гасіѣ [погр. вм. гаіѣ]  ꙁотка А 123а 27—28 2. Гай — един от 40те кападокийски войни християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ. въ санѹ дномъ. жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ м҃. непобѣдьн  добі вь ратехъ. а се мъ мена. дометꙗнъ ... га С 69.11 Изч А С Гр Γάϊος