Старобългарски речник

гадьнъ

гадьнъ -ꙑ прил Отвратитлен, гнусен того радма попрааше страст гадънꙑѧ  ꙗдовтꙑѧ С 556.15 Изч С Нвб гаден, ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА гадний НГер