Старобългарски речник
гадарньскъ 
гадарньскъ -ꙑ прил от МИ страна [ꙁемлꙗ, область] гадарньска ἡ χώρα [ἡ περίχωρος] τῶν Γαδαρηνῶν [вар. Γεργεσηνῶν, Γερασηνῶν] Страната, в която са живели гадаринците, жителите на Гадара — елинистичен град в Декапол, на югоизток от Тивериадското езеро ꙇ прдѫ на онъ полъ морѣ. въ странѫ гадарнскѫ М Мк 5.1 З ꙇ прѣѣдѫ на ꙁемл҄ѭ гадарнъскѫ(ѭ). ѣже естъ об онъ полъ галлѣѩ М Лк 8.26 СК ꙇ молшѧ  вьсъ народъ област гадарнъскꙑѩ М Лк 8.37 З СК ꙇ пршедъшѹ емѹ св на онъ полъ. въ странѫ ћерћесскѫ. сърѣте  дъва бѣсъна отъ жал ꙇсходѧща лютѣ ѕѣло М Мт 8.28 Изч М З А СК герьгесньскъ ћерꙿћеснꙿскъ ћерћесньскъ ћерћесіньскъ ћерћесскъ