Старобългарски речник
вѧщь 
вѧщь -вѧщьш -вѧще прил срав По–голям, по–значителен, по–важен не тако ѹбо бѫдетъ въ васъ. нъ ꙇже аще хощетъ вѧшт бꙑт въ васъ. да бѫетъ вашъ слѹга М Мт 20.26 ЗI. Срв. Мк 10.43 М З А СК вьнде же помꙑшлене вь нѧ. къто хъ вѧште б бꙑлъ М Лк 9.46 З ꙇже бо мьн естъ во вьсѣхъ васъ. сь естъ вѧште М Лк 9.48 З сего рад прѣдавꙑ м вщі грѣхъ матъ СК Йо 19.11 аще которꙑ претьнⷦ҇. л вѧщьшѭ есть мѣѩ. оставль женѫ есть прмⷮ҇е СЕ 102 b 22—23 аще кꙿто съ рънцеѭ блⷣ҇ѫ сътворⷮ҇. понеже вѧщьш нареетⷭ҇ъ. в лⷮ҇ѣ да пⷦ҇оетⷭ҇ъ о вⷣ҇о о хлⷠ҇ѣ СЕ 103а 2 како можеш ѹвѣрт насъ ꙗко стъ богъ. вꙙштї нашего бога С 30.11 прмꙑшл҄ѣ ѡ томтелю мѫкꙑ. ѧже маш вꙙштьшꙙ. да понѣ тако ѹвѣс ꙗко немоштьн сѫтъ С 165.24 с сѫтъ ѹдеса сьмѣренаго  прѣпростааго паула.  на вꙙштьша  бол҄ьша схъ С 174.2—3  ꙗкоже велко падень. толцѣмъ вꙙште потомь го бꙑстъ справьнь С 521.2 Изч М З А СК СЕ С Гр μέγας μείζων πλείων вѧшт Нвб Вж. при ваще