Старобългарски речник
вѧꙁат 
вѧꙁат -вѧжѫ -вѧжеш несв 1. Връзвам, свързвам воле же  рѫцѣ сълагаш. простеръшѹѹмѹ съхъш рѫцѣ. л  ноꙁѣ по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ вꙙжеш С 456.30 Съединявам. же да съвꙙжете на ꙁем. бѫдетъ съвꙙꙁано на небес. тоже не просто словесꙑ кꙑм. нъ  дѣлесемь вннꙑ сътвор своѧ ѹенкꙑ. рѣшт  вꙙꙁат С 358.7 2. Оковавам, затварям, лишавам от свобода прѣштааше бо дѹхов нестѹѹмѹ ꙇꙁт отъ лка. отъ мъногъ бо лѣтъ въсхꙑштааше . ꙇ вѧꙁаахѫ  ѫж желѣꙁнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫште. ꙇ растръѕавъ ѫꙁꙑ. гонмъ бꙑвааше вѣсомъ сквоꙁѣ пѹстꙑнѭ М Лк 8.29 З А СК ѡ ѹдо како беꙁаконꙿнкъ вꙙжетъ свободънꙑѧ С 57.25  на колес првꙙꙁан бꙑт готов.  вꙙꙁан бꙑт  жегом С 88.24—25  вонꙑ свомъ блстанмъ. не ѹмраѭштмъ о н҄емъ плькомъ нꙑ. беꙁдрѫкѹ вꙙжетъ С 462.15  н мѫтелꙗ вꙙꙁаахѫ.  дрѹꙁ вѣьнꙑѧ сьвꙙꙁьн҄ꙙ спѹштаахѫ С 467.22 Образно. (в) немже ꙁлос(траждѫ) ... ѣко ꙁлодѣ. нѫ сло(во бж)е не (вѧже)тъ сѧ Е 1а 14 сьвꙙꙁанъ бꙑстъ. вꙙжꙙ въ облацѣхъ водъ.  рѣшꙙ сьпꙙтꙑѧ мѫжьствомъ С 431.24 ꙗкоже мнтъ радост достонна. же ꙁлатомъ вꙙꙁат сꙙ нколже С 447.20 снопꙑ вѧꙁат δραγματίζω Връзвам на снопове, събирам снопи да ако наꙙ снопꙑ вꙙꙁат. ѹслꙑша гласъ С 41.1—2 вѧꙁат сѧ Изч М З А СК Е С Гр δέω δεσμεύω δεσμέω καταδεσμέω στρεβλόω χειρόομαι Нвб вежа [везя] остар диал ОА ВА НТ ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ РРОДД вяжа НГер веза, везувам Дюв