Старобългарски речник
вѣꙗт
вѣꙗт
-вѣѭ
-вѣш
несв
За вятър — вея, духам
тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт. гда вѣтръ лютъ сѣверъ вѣꙗше не прѣстаѧ
С
90.2
нъ сѣверѹ тъгда въ тѫ ношть вѣѭштѹ. повелѣ вьсѣхъ обнажьше ... съмрьꙁъшемъ сꙙ ѹмрѣт
С
89.8
сѣверъ же лютъ вѣѧ вьсе вь н҄емъже дша бѣ на съмрꙿть рѣаше
С
90.12
Изч
С
Гр
ἐπιπνέω
πνοαί
Нвб
вея
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ