Старобългарски речник
вѣщават 
вѣщават -вѣщаваѭ -вѣщаваш несв Обаждам се, приказвам, говоря аште л ѹбо анѳупатъ сѫдтъ. то тꙑ кто с прѣдь н҄мъ вѣштаваѧ. довьлѣтъ намъ с С 102.18 Изч С Гр φϑέγγομαι вѣштават Нвб вещавам ЕтБАН