Старобългарски речник
вѣьнъ 
вѣьнъ -ꙑ прил 1. Който съществува през вековете; вечен, изконен сего рад въсе тръпⷧѫ ꙁбранꙑхъ рад. да  т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ. съ славѡѫ вѣнѡѫ Е 1а 18 дьні пръвꙑѩ. і лѣта вѣьнаѣ помѣнѫхъ і поѹіхъ сѩ СП 76.6 гі вꙿседръжтелю ... бже вѣьнꙑ СЕ 21а 20 нъ раꙁдрѣшъ вѣънꙑѩ ѫꙁꙑ. ꙇноплеменꙿнкꙑ. ꙇ ꙁаконопрѣстѫпьнікꙑ. погѹбі К 12b 28 Срв. С448.24 кого бога подобаатъ нама отъврѣшт сꙙ. небесъскааго л л ꙁемънааго. вѣьнааго л л маловрѣменьнааго С 258.7 2. Постоянен, непрестанен пото вѣнꙑѧ капл҄ꙙ медомъ текѫштааго стонка раꙁорт хоштете С 388.17 жвотъ вѣьнꙑ, жꙁнь вѣьнаꙗ ζωὴ αἰώνιος Вечният живот, раят; място, отредено за праведните ѹтелю благꙑ. то благо сътворѭ. да мамъ жвотъ вѣънꙑ М Мт 19.16 ЗI, А, СК. Срв.Мк 10.17 М, З;Лк 10.25 М, З, А, СК;Лк 18.18 М З А СК дѫтъ ... праведьнц въ жвотъ вѣънꙑ М Мт 25.46 З А СК молт насъ рад не прѣстате. да  мꙑ полѹімъ вѣьнъѫѭ жꙁнь о хѣ сѣ г нашемъ С 68.17 да вꙿсѣка дша ... ꙁведетꙿ сѧ вь жꙁнь вѣьнѫѭ Р II 2.14—15 вѣьнꙑ огнь τὸ πῦρ τὸ αἰώνιον, γέεννα Адът, вечният огън ꙇдѣте отъ мене проклѧт въ огнъ вѣънꙑ М Мт 25.41 З А СК ꙇ не ѣко подобаетъ покаꙁаѭштіхъ. съ достоѣнѹ емѹ постѹ. въ раꙁліень прокленьше въ вѣънꙑ огнь. отъвръгѫ сѧ К 2а 27 боте сꙙ могѫштааго дѹшѫ  тѣло погѹбт. вь вѣьнѣѣмꙿ огн҄ С 367.4—5 а же ꙁьло сътворт. внно намъ вѣнѹ огню  мѫцѣ бꙑваатъ С 406.11 М З А СК ЗП О Е СП СЕ К С Р Гр αἰώνιος ἀΐδιος συναΐδιος ἀένναος ἀπαραίτητος ὁ ἀπ᾿ αἰῶνος вѣънъ вѣнъ Нвб вечен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА вечний ОА НГер