Старобългарски речник
вѣтъ
вѣтъ
-а
м
Споразумение, уговорка, спогодба, договор
л пото не сьвѣштаваасте сꙙ на манасѭ гда саѭ плоѭ прѣтрааше. гда сꙑнъ м вѣта не сътворсте на їрода
С
397.2
онъ прѣдатъ владꙑкѫ. а с о слѹжьбѣ пекѫтъ сꙙ. онъ вѣтъ твортъ. а с на слѹжьбѫ готовꙙтъ сꙙ
С
415.24
Изч
С
Гр
βουλή
[τὰ] σύμφωνα
Нвб
Срв
[съ]вет
ОА
РБЕ