Старобългарски речник
вѣтръ 
вѣтръ -а м 1. Вятър корабь же бѣ по срѣдѣ морѣ вълаѩ сѧ влънам. бѣ бо протвенъ вѣтръ М Мт 14.24 З А Б да бѫдѫтъ ѣко прахъ прѣдъ лцемь вѣтра СП 34.5 тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт. гда вѣтръ лютъ сѣверъ вѣꙗше не прѣстаѧ С 90.2 гда бо прдетъ дѣлател҄ь съ лопатоѭ потрѣбт тока. плѣвамъ льгъкамъ сѫштамъ. ѹдобь вѣтромъ отъносꙙтъ сꙙ. а пшенца тѹ остатъ С 127.26  самъ сꙑнъ колѣбаше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра С 570.10 2. Всяка от четирите страни на света ꙇ посълетъ анћлꙑ съ гласомъ велемь трѫбънꙑмь. ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ его. отъ етꙑръ вѣтръ. отъ кнцъ нбсъ до конецъ хъ М Мт 24.31 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.27 М З на вѣтрѣ μετάρσιος Нависоко, във въздуха  тѹ напрасно на вѣтрѣ бꙑвъ божьствънꙑмъ прсѣштенмъ ... обрѣте сꙙ въ сво пештерѣ С 289.21 лѣтѹ же ꙁходꙙштѹ. раꙁѹмѣвъшѹ пѹстꙑн҄ѫ тѫ.  мѣсто ѹвѣдѣвъшѹ оть н҄егоже на вѣтрѣ прѣнесенъ бꙑстъ С 289.26 М З А СК Б Н СП СЕ С Гр ἄνεμος ἀήρ πνεῦμα ἀέριον πνεῦμα Нвб ветр ДА вятър ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА ветър, ветор диал ДА Срв Вятъра МИ ЙЗ,Зас Ветрище МИ СНМБ Вятров ФИ Ветров ФИ СтИл,РЛФИ