Старобългарски речник
вѣтвь 
вѣтвь - ж Клон, вейка еже мьне естъ вьсѣхъ сѣменъ. егда же въꙁдрастетъ боле ꙁел естъ. ꙇ бꙑваатъ дрѣво. ѣко прт птцамь нбскꙑмъ. ꙇ втат на вѣтвехъ его М Мт 13.32 З мъножѣше же народ. постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт. дрѹꙁ же рѣꙁахѫ вѣтв отъ дрѣва.  постлахѫ по пѫт М Мт 21.8 СК ꙇ бѫдетъ боле вьсѣхъ ꙁел.  твортъ вѣтв велѩ. ѣко мошт подъ сѣнѭ его птца(ца)мъ нбскꙑмъ втат М Мк 4.32 З  птцѧ небскꙑѩ вьселшѧ сѧ вь вѣтв его М Лк 13.19 З А сь обраꙁъ отроц еврѣсц. съконьашѧ. съ вѣтвьм маслнънам. сърѣтъше тѧ въпѣхѫ глѭще. ѡсана въ вꙑшънхъ СЕ 16а 9 Събир.Клони, вейки. отъ смоковьнцѧ же навꙑкнѣте пртъ. егда ѹже вѣтвь еѩ бѫдетъ млада. ꙇ проꙁѧбнетъ лствье З Мк 13.28 Изч М З А СК СЕ Гр κλάδος вѣть Нвб ветв остар ВА ветва остар ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ Срв ветка остар диал ОА ВА НГер РБЕ РРОДД витва ДА