Старобългарски речник
вѣсть 
вѣсть - ж 1. Вест, известие не ѹмрѣтъ бо дѣвца нъ съптъ ... ꙇ въста дѣвца. ꙇ ꙁде вѣсть с по вьсе ꙁем то М Мт 9.26 З А СК ꙇ вѣсть ꙁде по вьсе странѣ о немь М Лк 4.14 вѣстъ рее прде къ мьнѣ. нъ хоштѫ пакꙑ опасьнѣ. самѣм дѣлесꙑ скꙋшен вьꙁꙙт С 305.15 2. Знание мьнога вѣсть трѣбѣ ста. а ꙗже въ стѣхъ срьдьцхъ бе скврънꙑ втатъ. тѣм нѣмъ стньнꙑ ꙗвьꙗтъ раꙁѹмъ С 338.19 беꙁ вѣст бꙑт a) ἀφανὴς γίγνομαι Изчезна без следа  се рекъ господь. беꙁ вѣст бꙑстъ отъ ою го С 187.25—26 b) ἄδηλος γίγνομαι В неизвестност съм; скрит, невидим съм мѣсто ѹбо свꙙтааго пештерꙑ. погѹбьно  беꙁ вѣст бꙑстъ. посꙑпано каменмь же на правьднка меташꙙ С 217.18—19 вѣсть прѧт χρηματίζομαι Получа известие, съобщение вѣсть же пріемъ въ сънѣ отіде. въ странѫ галлескѫ А Мт 2.22 СК Б М З А СК Б С Гр φήμη ἀκοή ἐπίπνοια вѣстъ Нвб вест ОА ВА НТ НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ