Старобългарски речник
вѣровьнъ
вѣровьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до вяра, вярване
прлож ѳома добрѣ невѣрьств. подвжꙙ прлеж дондеже ме (!) вѣровьнѫѫ анкурѫ
С
500.12—13
Изч
С
Гр
τῆς πίστεως
Нвб
Срв
верен
ОА
ВА
РБЕ