Старобългарски речник
вѣроват 
вѣроват -вѣрѹѭ -вѣрѹш несв св 1. Приемам за вярно, за истина [някакъв факт, довод, свидетелство и под.]; вярвам, повярвам аште ꙁемъна рѣхъ вамъ  не вѣрѹѹте. како аште рекѫ вамъ нбска вѣрѹѹте М Йо 3.12А вѣрѹ м ьстънъ владꙑко. дъва на десꙙте хъ стъ С 121.19 сего дѣлма  въ псан дрѹꙁѣѣмъ глаголааше. не вѣрѹ вьсѣкомѹ словес С 305.24 мьнѣ не вѣрѹ нъ свома ома вждъ С 430.24 Доверявам се, вярвам някому. не просто словесъ послѹшат. н аште кто рее то то на дрѹга вѣроват. нъ прьво опꙑтат ѧ С 305.20 ослѹшаш л сꙙ же слꙑша. послѹша ꙗже вдмаа. н л пророкѹ вѣрѹш саі вьпьѭштѹ  глагол҄ѫштѹ. ѧꙁꙑц нанѣмь навꙑкнѫтъ глаголат мръ С 336.22 2. Вярвам в божество, бог и под анѳупатъ рее къ стѹѹмѹ. вѣрѹш л понѣ нꙑн҄ѣ кодрате богомъ С 103.29 Вярвам в Бога, приемам и изповядвам християнството и неговите догми. мъноѕ вѣровашѧ въ імѧ его М Йо 2.23 З се бо естъ волѣ отца моего. да вьсѣкъ вдѧ сна  вѣрѹѩ вь него ꙇматъ жвота вѣънааго М Йо 6.40 З А тꙑ вѣрѹеш л въ сна бжѣ М Йо 9.35 З А аще тꙑ ес снъ бже. въстан нꙑнѣ отъ распона того. ꙇ вѣрѹемъ въ тѧ СЕ 50b 10 стꙑ паулъ рее. вѣрѹѭ богѹ лъгъꙙштꙋѹмѹ м болѣꙁн С 4.19  сце пострадавъше вѣньан бꙑшꙙ.  сꙗѭтъ ꙗко  ꙁвѣꙁдꙑ вь вьсемь мрѣ. богѹ вѣровавъше хса сповѣдавьше. стааго дха не отъврьгъше сꙙ. прославьн бꙑвъше о хѣ С 81.14 мꙑ ѹбо вѣрѹмъ въ бога сътворвъшааго небо  ꙁемьѭ С 258.8 не вѣровасте л бꙑт вьскрѣшеню мрътвꙑмъ С 107.17 вѣрѹ вь нк҄ескааго събора ꙁаповѣд.  прмр сꙙ съ правовѣрънꙑм С 200.4 3. Прич. сег. деят. като същ. вѣрѹѩ м ед ὁ πιστεύων, ὁ πιστεύσας Този, който вярва в Бога; християнин, вярващ, мирянин амн амн глѭ вамъ. вѣрѹѩ вь мѧ матъ жвота вѣънааго М Йо 6.47 З мⷧ҇о нⷣ҇а болемь црквънꙑмь.  вѣрѹѭщмь СЕ 27а 19 прѣподобн епп. прѣдошꙙ въ тъ херсоньскꙑ градъ. ѹꙙште правовѣрꙿно ...  прлагааше сꙙ сло вѣрѹѭштхъ по вьсꙙ дьн С 538.19 не вѣроват a) ἀπιστέω Не вярвам, не приемам за вярно, за истина еште же не вѣрѹѭштемъ мъ отъ радост  юдѧштемъ сѧ. рее мъ. ꙇмате л ъто сънѣдъно съде М Лк 24.41А  агг҄елъ отъвѣшта ... мар ... тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ ... не моꙁ не вѣроват. да не въ внѫ въпадеш С 239.3 b) διαπιστέω Не се доверявам, не вярвам някому отъкѫдѹ ꙗкоже рее. аште  мнѣ не вѣрѹта. то того словеса помѣнѣта. да  мнѣ не не вѣрѹтѣ С 445.16, 17 c) ἀπειϑέω, ἀπιστέω Не изповядвам християнската религия, не приемам догмите на християнството же не вѣрѹѹтъ въ сна. не ѹꙁьртъ жвота М Йо 3.36 З аще не вѣрѹемъ. онъ вѣрнъ естъ (отъв)рѣⱋ бо сѧ себе не мо(жетъ) Е 1б 9 М З А СК Б ЗП О Е СП СЕ К С Р Г Гр πιστεύω πείϑομαι πειϑαρχέω σέβομαι δοξάζω εὔχομαι Нвб верувам, вярувам остар диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл РБЕ ДА Срв вярвам