Старобългарски речник

вѣкъ

вѣкъ -а м В християнството — периодът от време, свързан със създаването и съществуването на света и на земния и вечния живот; век, епоха, вечност ꙇ се аꙁъ съ вам есмъ вьсѧ дьн до съконьанѣ вѣка амнь М Мт 28.20 З А СК егоже полож. наслѣднка въсѣмъ. мже сътвор вѣкꙑ Е 6а 12 положілъ есі беꙁаконеніѣ наша прѣдъ собоѭ. вѣкъ нашь въ просвѣштеніе лца твоего СП 89.8 дноѭ ноштѭ вьсь вѣкъ ꙁмѣнмъ С 91.7 нъг да бо сумеѡнъ старьцъ сьрѣтъ съпаса.  на рѫкѹ прѧ вѣкомь творьца. акꙑ младеншта  господа.  бога проповѣда С 326.10 вѣкъ сь, вѣкъ нꙑнѣшьнꙑ ὁ αἰών [οὗτος], ὁ νῦν αἰών Този [материалният, земният] живот не отъпѹсттъ сѧ емѹ. н вь сь вѣкъ н въ бѫдѫщ М Мт 12.32 З А СК тако бѫдетъ вь съконъане вѣка сего М Мт 13.40 З А У ѣко ньтоже естъ драже вѣка сего СЕ 44а 15 же бѣ кнѧꙁъ вѣка сего вражьскꙑ въсхꙑтлъ себѣ С 545.21 ар бо  въ нꙑн҄ѣшьн҄  въ бѫдѫшт вѣкъ. да бѫдетъ отълѫенъ отъ славꙑ божѧ С 187.16—17 вѣкъ тъ, вѣкъ грѧдꙑ, вѣкъ бѫдꙑ ὁ αἰὼν ἐκεῖνος, ὁ αἰὼν ὁ ἐρχόμενος, ὁ μέλλων αἰών Оня [задгробният] живот а съподобльше сѧ вѣкъ тъ ѹлѹт. вьскрѣшене еже отъ мрътвꙑхъ. н женѧтъ сѧ н посагаѭтъ М Лк 20.35 ꙇже не вьспрметъ мъножцеѭ вь врѣмѧ се.  въ вѣкъ грѧдѫшт жвотъ вѣънꙑ М Лк 18.30 З  жт хотꙙште въ маловрѣменꙿнѣѣмъ семъ жт. въ бѫдѫштмъ вѣцѣ ѹмрѣхомъ С 108.13 бѫдѫщаго вѣка αἰώνιος Който се отнася до бъдещия вечен живот о вьскрѣшен мрьтвꙑхъ.  жꙁн бѫдѫштааго вѣка праꙁдьнѹмъ С 486.4 въ вѣкъ; въ вѣкꙑ; въ вѣкѹ; въ вѣкъ вѣка; въ вѣкꙑ вѣка; въ вѣкъ  въ вѣкъ вѣка; въ вѣкъ вѣкѹ; въ вѣкъ  въ вѣкъ вѣкѹ; въ вѣкъ вѣкГр εἰς [τὸν] αἰῶνα, εἰς [τοὺς] αἰῶνας, εἰς [τὸν] αἰῶνα [τοῦ] αἰῶνος, εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων, εἰς τὸν αἰῶνα καὶ εἰς τὸν αἰῶνα τοῦ αἰῶνος, τὸν αἰῶνα καὶ ἐπ᾿ αἰῶνα, εἰς αἰῶνα καὶ εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων καὶ ἐπ᾿ αἰῶνα, ἕως [τοῦ] αἰῶνος Винаги, завинаги, вечно, за вечни времена, навеки; во веки веков ѣдꙙ хлѣбъ съ жвъ бѫдетъ въ вѣкъ М Йо 6.58 З А ісхъ вера  дⷭ҇ъ. тъжде  въ вѣкꙑ Е 33б 12 ѣко въвъ вѣкъ млость его СП 135.21 Срв. СП135.7 страхъ гнъ прѣістъ прѣбꙑваетъ вь вѣкѹ СП 18.10 сего рад сповѣдѧтъ сѧ тебѣ людїе въ вѣкꙑ вѣка Е 26а 17 Срв. СП44.18 ї положѫ въ вѣкъ вѣкѹ сѣмѩ его СП 88.30 ꙇ ꙁбав мѧ гі отъ вꙿсего ꙁъла. нꙑнѣ  прсно  вь вѣкꙑ вѣком СЕ 73а 1 да некъл  аꙁъ въꙁмогѫ прꙙстьнкъ бꙑт вь вѣкꙑ вѣкъ С 160.14—15 мѹже слава  дръжава въ бесконььнꙑѧ вѣкꙑ вѣкомь С 543.11 прѣвьꙁносѧще его во вьсѧ вѣк ТФ Б 7—8 кꙿто вꙑ ѹбо веде по пѹстꙑн. кꙿто л кръм. кога првъпватъ мѡӱс глагол҄ꙙ. гь цѣсарѹѧ вь вѣкꙑ  на вѣкꙑ  ште С 435.24 да ѹпъваетъ їль на гѣ. отънꙑнѣ ї до вѣка СП 130.3 вел ѹдесъ. ѧже стꙑ творꙗаше вънѫ наꙁнаменѹѭште до вѣка С 560.27 отъ вѣка; отъ вѣкъ, прѣжде вѣка; прѣжде вѣкъ; прьвѣ вьсѣхъ вѣкъ; прѣдъ вѣкꙑ ἐκ τοῦ αἰῶνος, ἀπὸ [τοῦ] αἰῶνος, πρὸ αἰῶνος, πρὸ [τῶν] αἰώνων, προαιώνιος Открай време, от началото на света, преди създаването [сътворението] на света и живота отъ вѣка нѣстъ слꙑшано. ѣко кто отвръꙁе о слѣпѹ рожденѹ М Йо 9.32 З А бъ въ малѣ ѹсъпе. ꙇ съпѧштѧѩ отъ вѣка. отъ адама въскрѣсі К 12b 8 Срв. С448.7 тана съкръвенаꙗ отъ вѣкъ  нꙑн҄ѣ облмаꙗ насъ рад С 143.14 бъ же цръ нашъ прѣжде вѣкъ съдѣла спсене посрѣдѣ ꙁемѧ Е 32а 8 Срв. СП73.12 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ...  едноѧдꙑмь его сномь. рожденꙑмь отъ него пръвѣе вꙿсѣхъ вѣкъ СЕ 52а 15—16 небесьско црьство прѣжде вѣкъ ѹготов сꙙ С 470.28 тꙑ бъ мо  гь. прѣдъ вѣкꙑ вькѹпь  новъ С 504.28 отъ съложеньꙗ вѣкѹ ἀπὸ καταβολῆς κόσμου От създаването [сътворението] на света прдѣте блн оца моего. наслѣдѹте ѹготованое вамъ црство. отъ съложенѣ вѣкѹ СЕ 99b 12 М З А СК Б ЗП У Е СП СС СЕ ТФ К С Гр αἰών Нвб век ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтБАН БТР АР РБЕ Срв [на]веки, от веки веков