Старобългарски речник
вѣжда 
вѣжда -ѧ ж дв ѡ(о)і его на нщаего пріꙁіраете. вѣжд его іспꙑтаетъ (!) снꙑ лѩ СП 10.4 Зрение [образно].  веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама. въ преторъ платов. рѫцѣ слѣпꙑхъ цѣльбьнѣ. хромꙑхъ враъбьнѣ.  прьст ѫꙁам сътврьжден бѣахѫ. вѣжд съꙁъдавъш.  цѣл҄тел҄ь стъствънꙑ. дръжмъ бѣаше. не конꙿат свого хꙑтростьнааго дѣла С 431.21 Изч СП С Гр βλέφαρον Нвб вежда ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА вежа, вешка, въджа, вяжда, вяжга, веджа̀ диал ДА Срв Вя̀ждата МИ ЙЗ,МИПан НК,ТТроян Веждата МИ НК,МНГабр Веждов ФИ СтИл,РЛФИ