Старобългарски речник
вѣдѣт 
вѣдѣт -вѣмь несв вѣдѣ -вѣс Зная, известно ми е нещо; узнавам не бота вꙑ сѧ вѣмъ бо ѣко са про(пѧ)пѧтааго щета М Мт 28.5 З А СК аште мѧ бісте ꙁналі.  оца моего ꙁналі ѹбо бсте. ѡт селѣ поꙁнаете .  вѣсте  А Йо 14.7 [93b 1] не вѣсте л ѣко тѣлеса ваша ѹд хв сѫтъ Е 2б 5—6 тꙑ еднъ вѣс гі СЕ 72b 17 послѹшата мене ꙙдѣ. аште бож ловѣколюб дастъ сѣмен семѹ.  камен семѹ слѫ ꙗкоже плодъ сътворт. то вѣдта ꙗкоже тѹн҄е цѣсарьство небесьско датъ м богъ С 300.12 беꙁаконнц ... вѣдѣшꙙ слѣпааго отъ рода. освѣтвьшааго  господ проповѣдаѭшта С 323.14 вѣстъ бо то  сльнце того бо рад  ѹстѫп да ношть въ дн сътвор. вѣстъ бо то  ꙁемьꙗ того бо рад прос мѣста ѹбѣжьнааго С 503.15, 17 вѣсте л браⷮ҇ѣ любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть Р II 2.27 Познавам някого като някакъв. ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана. вѣдꙑ  мѫжа праведъна  ста М Мк 6.20 З А Прич. сег. деят. като същ. вѣдѫще м мн οἱ γινώσκοντες Тези, които знаят; знаещите пробаві мілостъ твоѭ вѣдѫщімъ тѩ СП 35.11 да обратѩтъ мѩ боѩштеї сѩ тебе. ї вѣдѫштеї съвѣдѣнѣ твоѣ СП 118.79 не вѣдѣт a) ἀπορέω, ἀγνοέω Не зная, не ми е известно да то сътвормъ ѹбо не вѣмъ ѡ окан С 108.14 рее мъ кого штете.  не вѣдѣшꙙ кого хотѣахѫ ѧт С 412.13 b) ὑφαιρέομαι, οὐ γινώσκω Не се интересувам, не се грижа; не искам да зная нсоже не вѣстъ раꙁвѣ тебе мꙿже жена мѹ с С 366.6 їѡсфъ глагол҄ꙙ. лма господнъ мо госпожде не вѣстъ нсоже ꙁ мене. же мꙋ въ домѹ. нъ вьсе стъ далъ въ рѫцѣ мо С 366.4 не вѣдѣт сѧ οὐκ οἶδα Не зная, не си давам сметка [какво приказвам, какво върша] с же рее ма. не вѣста сѧ есо просѧшта. можета л пт ашѫ ѭже аꙁъ пѭ М Мк 10.38 З, А, СК. Срв.Мт 20.22 М ЗI ꙇс же глааше оте отъпѹст мъ. не вѣдѧтъ бо сѧ ъто творѧтъ М Лк 23.34 З А ꙇ рее. не вѣста сѧ. кого дха еста вꙑ З Лк 9.55 не вѣдꙑ ἄκων Не знаещ, не съзнаващ прѣспѣ же сьѭ добротѫ. къ поътеньемь. досажденье поътеньемь створь. дівъ бо тварі прінесъ прѣспѣѭштъ. мѣрѫ тварі. не славѫ ътомꙑмъ іꙁльѣ. тако бъⷭі тварь льсті мат невѣдѫшт. ꙇ помлова ѭ бъ К 10а 13 прѣжде вѣдѣт προβλέπω Зная от преди, предвиждам, имам прозрение вовода же раꙁѹмѣвъ множьство мꙙтежа.  ꙗко на н҄ь прдошꙙ. на помошть стааго конона. прѣжде бо вѣдѣаше ꙗко семѹ стъ бꙑт С 51.1—2 вѣдѣт ꙁвѣсто ἔχω ἀσφαλῶς Знам със сигурност, добре ми е известно то да вѣс ꙗко ѹже вѣмъ ꙁвѣсто ꙗко отъвръже сꙙ бога свого С 264.5 ст  вѣдѣт προσανέχω Чета и познавам, придържам се, следвам, зачитам свещените книги врагъ твохъ рад. раꙁдрѹшш врага  мьстьнка. же сте вꙑ же ꙁаконъ тѫште  вѣдѫште  пророкꙑ тѫште С 331.9 М З А СК Б О Н У Е СП СС СЕ К С Х Р Гр oἶδα γινώσκω ἐπιγινώσκω προγινώσκω ἐπίσταμαι μανϑάνω ἀναλογίζομαι σύνοιδα προσέχω ὁράω οὐκ ἀγνοέω Нвб [не] вем, [не] вям диал НГер ДА вет ’опитен знаещ’ прил ДА