Старобългарски речник
вѣ 
вѣ местоим лич 1 л дв Ние двамата. Им. вѣ ꙇ вѣ ѹбо въ правъдѫ достонаа бо дѣломъ наю въспремлевѣ М Лк 23.41 З А СК  вѣ беꙁ врѣда шъдъша прдоховѣ къ старьцѹ С 297.7 Род наю вѣвѣ ѣко сь естъ снъ наю М Йо 9.20 З А  не осрам наю отъ лца твого С 183.13 тъгда львъ акꙑ раноѭ ꙗꙁвьнъ отъбѣже отъ наю С 297.6. Дат нама ꙇ се въꙁъпсте глща. то естъ нама  тебѣ ссе сне бж М Мт 8.29 З А беꙁълобенъ сꙑ  благъ. ꙗв сꙙ нама ѹгаст слѫ огн҄ѣ С 6.1. Вин на  се в҃ слѣпьца сѣдѣста пр пѫт. слꙑшавъша же ꙗко іс ммо ходтъ въꙁъпста глѫща помлѹі на г СК Мт 20.30 прім на господ отъвѣтъ творꙙштема. о н҄хъже съгрѣшховѣ С 211.18 Твор нама ꙇ нѫждаашете  глѭшта. облѧѕ съ нама ѣко пр веерѣ естъ М Лк 24.29 З А вѣрѹвѣ бо богѹ ꙗко побѣжденъ бѫдеш нама С 12.24 Мест наю ꙇ рѣсте къ себѣ. не срдце л наю горꙙ бѣ въ наю. егда глааше къ нама на пѫт М Лк 24.32А да ѹбо прмꙑшлꙗ о наю лко хоштеш мѫкъ С 181.18  ѹбоꙗховѣ сꙙ ꙁѣло.  крѣпость не оста въ наю С 297.3 М З А СК С Гр ἡμεῖς Нвб ве 2 мн диал ОА НТ ЕтМл