Старобългарски речник
вьсѣьскъ 
вьсѣьскъ -ꙑ прил 1. Всякакъв, разнороден, различен  бѣаше прѣдъ н҄ма трепеꙁа ѹготована вьсѣьскꙑм брашънꙑ добрꙑм С 182.10 2. Всеобщ нъ сьде ѹбо о всемь ѹспѣсѣ глагол҄етъ вьсѣьстѣѣмь. же о блжьн҄мъ творт подобаа С 370.18 3. Всеки вьсѣьско тѣло.  ласть кѹпьно съꙁъва на господьн҄ѫ хвалѫ. цѣсарꙙ ꙁемьѧ.  вьсꙙ сѫдѧ ꙁемънъѩ. юношꙙ  дѣвцꙙ С 320.45 4. Като същ. вьсѣьскаꙗ ср мн τὰ σύμπαντα, [τὰ] πάντα, τὰ ὅλα Всичко, всички неща отъвръꙁъшю же тебѣ рѫкѫ вьсѣъскаа. їдрбъвѩтъ сѩ благості СП 103.28 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа СЕ 52а 13 да съмірітъ небскаѣ  ꙁемьскаѣ. ꙇ да тѧ дрѹга створітъ аћ҃лмъ. ꙇ да тѫ пріведетъ къ бѹ. вьсѣъскꙑмъ К 8b 28—29 пакꙑ тѹ владꙑко. ꙗвл҄ь сꙙ патрархов въ прпѫтьнѣ сѣн. ммоде вьсѣьскаа спльнꙗѧ С 250.16 вьсѣьскаꙗ црькꙑ ἡ καϑολικὴ ἐκκλησι´α Вселенската църква  да прмѫтъ дѹшѫ раба твого. ꙗкоже  людемъ твомъ вьсѣьскꙑѧ цръкъве С 254.18 же пр номь ѹбо въꙁдръжꙙ бѣаше. къ црькъв же вьсѣьстѣ не пробьштааше сꙙ С 298.2 дꙗконса ѹбо много творѣѣаше спѣшен. того вѣрѫ прѣложт.  прстрот къ вьсѣьстѣ црькьв С 298.5—6 Е СП СЕ К С Гр πᾶς καϑολικώτερος вьсаьскъ вьсѣъскъ вꙿсѣьскъ Нвб Срв всячески нареч книж остар ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ