Старобългарски речник
вьсѣкъ
вьсѣкъ
-вьсѣка
-вьсѣко
местоим
прил
1. Всеки, който и да е, всякой
вьсѣка дьбрь сплънтъ сѧ. вьсѣка гора хлъмъ съмѣртъ сѧ
М
Лк 3.5
З
А
СК
поꙁна гъ сѫщаго. да отъстѫптъ отъ неправдꙑ въсѣкъ менѹѧ мѧ гне ⷷїа іѡ; даѩ пщѭ вꙿвѣко плът. ꙇсплън радост веселѣ срца наша
СЕ
17а 4
сего дѣлма въ псан дрѹꙁѣѣмъ глаголааше. не вѣрѹ вьсѣкомѹ словес
С
305.24
2. Всякакъв, какъвто и да е
блажен есте егда поносѧтъ вамъ ꙇ жденѫтъ вꙑ. ꙇ рекѫтъ вьсѣкъ ꙁълъ глъ на вꙑ. лъжѫште мене рад
З
Мт 5.11
СК
млтвоѫ твоеѫ спс стадо свое. отъ въ(сѣ)коѧ бѣдꙑ
Е
21а 1617
въспросѧ стааго дха. ꙇцѣлѣѭщааго от вꙿсѣкоѩ болѣꙁн
СЕ
41b 5
пакꙑ ꙁаклнаѭ вꙑ вꙿсѣкъ гадъ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвꙑ. ѡтъ врътоградъ
СЕ
59b 7
любодѣанье же ꙇ вьсѣка неістота въ васъ да не іменѹметъ сѧ
К
2а 33
благодѣт съподоб сꙙ о бѣсѣхъ. болѣꙁнехъ вьсѣцѣхъ
С
171.13
3.
Като същ.
вьсѣко
ср
ед
πᾶν
Всяко нещо, всичко
не раꙁѹмѣате л ѣко вьсѣко еже ꙁ вънѹ въходтъ въ лвка. не можетъ его оскврънт
М
Мк 7.18
З
се же естъ волѣ посълавъшааго мѧ отца. да вьсѣко еже дастъ м не погѹблѭ отъ него
М
Йо 6.39
З
ѣкоже далъ емѹ ес (власть) вьсѣкоѩ плът. да вьсѣко еже ес емѹ далъ дастъ мъ жвота вѣьнааго
М
Йо 17.2
З
4. Всичките
ꙇ вьꙁведе дѣволъ на горѫ вꙑсокѫ. покаꙁа емѹ вьсѣка цсрствѣ въселенꙑѩ вь ѣсѣ врѣменьнѣ
М
Лк 4.5
на вьсѣкъ дьнь
καϑ᾿ ἡμέραν
Всеки ден
хлѣбъ нашь насѫштънꙑ да намъ на вьсѣкъ день
М
Лк 11.3
З
СК
на вьсѣкѫ нощь
καρὰ νύκτα
Всяка нощ; нощем
въꙁвѣштаті ютро мілость твоѭ. і рѣснотѫ твоѭ на вьсѣкѫ ношть
СП
91.3
на вьсѣкъ праꙁдьнкъ, на вьсѣкъ дьнь велкъ
κατὰ ἑορτήν
На всеки празник, всеки празник
на вьсѣкъ же праꙁдьнкъ отъпѹштааше мъ. едного съвѧꙁьнѣ егоже прошаахѫ
М
Мк 15.6
З
на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (ꙇ)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ егоже хотѣахѫ
М
Мт 27.15
З
А
СК
на вьсѣко врѣмѧ
κατὰ καιρόν, ἐν παντι` καιρῶ
От време на време
анћлъ бо гнъ на всѣко врѣмѧ. мꙑѣше сѧ въ кѫпѣлі въꙁмѫштааше водѫ
А
Йо 5.4
на вьсѣко врѣмꙙ добро съпасно покаан. дръжꙙштмъ сꙙ го
С
390.4
съ вьсѣкоѭ тврьдостьѭ
ἀσφαλῶς
С голяма упоритост, с голямо старание
съпса же памꙙтъ стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь ... ꙁѣло стньнѣ слꙑшавꙑ вдѣвъ. потъшта сꙙ съ вьсѣкоѭ тврьдостѭ съпсат. на въꙁгражден ѹспѣхъ. съпасен ѹспѣхъ потаѭштмъ
С
271.27
М
З
А
СК
Б
Е
СС
СЕ
К
С
Р
Г
Гр
πᾶς
ἕκαστος
σύμπας
ἅπας
παντοδαπάς
вьсакъ
Нвб
всяк
диал
остар
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
ЕтБАН
АР
РБЕ
всякий
НГер
Срв
всякой, всеки